Външен вид
Дивите круши могат да растат във формата на дървета или храсти, в зависимост от количеството светлина. Те развиват извит ствол, който завършва с разперена корона. От април до май имат чисто бели цветове по клоните, които все още са безлистни и имат слаби бодли. Листата пониква малко след като цветята се развият. Листата са с дълга дръжка и са заоблени до сърцевидни. В края на лятото се развиват кафеникави до жълтеникави плодове с дължина от четири до шест сантиметра.
също четете
- Мушмулата - отровна или годна за консумация?
- Плодовете на маслиновата върба са годни за консумация
- Ядливи ли са плодовете на кумкуат?
цъфти
Когато на дивата круша се появят цветни пъпки, е дошло времето за прибиране на реколтата. Като гарнитура пъпките обогатяват салати от диви билки. Могат да се използват за приготвяне на чайове или лимонади с диви билки. Пъпките са с мек вкус и са подходящи за сладки изненади. Напръскайте затворените цветя със захарна вода и ги намачкайте върху тава за печене във фурната на слаб огън.
плод
Крушите са богати на танини, пектин и плодови киселини. Вкусът им е тръпчив и кисел и има свиващо действие. Едва презрели или след първите слани губят горчивите танини и плодовите киселини. Консистенцията им става брашнеста. За да ускорите този процес и да направите плодовете годни за консумация, плодовете могат да бъдат изсушени и изпечени.
Дивата круша не е подходяща за производство на вино и мъст, тъй като бързо губи плодовата си киселинност и променя консистенцията си. Заедно с култивирани круши или ябълки дивите круши могат да се преработят в ракия и оцет.
Използване в миналото
В миналото дивите круши са били полезни в изсушената или печената форма. 25 паунда ядки от диви круши бяха пресовани и направени в три паунда олио за готвене. От сока на крушите се приготвял сироп, който се използвал като заместител на захарта. Използван е и като лек за диария. Дивата круша има лечебни свойства при мигрена.
Използвани са диви круши при
- зъбобол
- подагра
- Консумация
- Детоксикация на тялото
- Възпаление на бъбречното легенче